tang

{tæŋ}
I. 1. заострен край (на пила, длето, нож и пр.), който се вкарва в дръжката
2. остър/силен вкус/миризма/дъх
3. прен. оттенък, нотка
следа (of от)
4. характерно свойство/качество
II. v дрънча, звънтя, гърмя
III. n дрънчене, звънтене, звън

* * *

{tan} n 1. заострен край (на пила, длето, нож и пр.), който се в(2) {tan} v дрънча, звънтя, гърмя.{3} {tan} n дрънчене, звънтене, звън.

* * *

дрънчене; дрънча; звън; звънтя;

* * *

1. i. заострен край (на пила, длето, нож и пр.), който се вкарва в дръжката 2. ii. v дрънча, звънтя, гърмя 3. iii. n дрънчене, звънтене, звън 4. остър/силен вкус/миризма/дъх 5. прен. оттенък, нотка 6. следа (of от) 7. характерно свойство/качество

* * *

tang[tæʃ] I. n 1. опашка (на пила и пр., за която се закрепва дръжката); 2. остър вкус или миризма; дъх, лъх; \tang of the soil, native \tang дъх на земя; 3. характерна черта, особеност; прен. нотка, оттенък, отсянка; a \tang of irony нотка на ирония; 4. водещ елемент, лапка (на спирално свредло); II. v правя (слагам) заострен край на нож и пр., който да влезе в (за който да се закрепи) дръжката; III. tang n вид морско водорасло; tang IV. v 1. звъня, звънтя, дрънча, дрънкам; хлопам; 2. to \tang bees привличам роящи се пчели чрез дрънчене; V. n звън; дрънчене; хлопане.